За раждането в Англия и България от личен опит

2

Публикуваме този текст на Барбара Пейчинова, защото смятаме темата за здравеопазването в България – и особено в частта на майчиното такова – за изключително важна. Почти за никого не е тайна (най-малко за родилките), че качеството на родилната грижа на много места в страната е на светлинни години от тази, която е в други държави.

В интерес на истината трябва да кажем, че постът е оригинално публикуван в групата Майките на София и впоследствие – изтрит от нейните администратори заради възникналите спорове под него. Ние обаче се свързахме с авторката и с нейно позволение публикуваме разширения за целта на публикуването му в Майко Мила! текст.

Вярваме, че само с дискутиране и обсъждане на темата ще се стигне до промяна в статуквото, което за момента може да бъде обобщено с две изречения. Едното взимаме назаем от нашите партньори – Йоана Станчева и Илона Нешкова от акушерски кабинет „Зебра“, които описват раждането в България с една дума – „Забравя се“.

Второто пък е реплика на доктор Захариев (гинеколог) от лекарския сериал „Откраднат живот“ към жена със започнало раждане – „Сега не е важно вие какво искате…“.

Надяваме се, че ще доживеем време, в което родилките в България ще могат да ползват качествени и съвременни медицински услуги, а грижите и отношението към тях ще бъдат плод И на човешки, а не просто търговски интерес. Както и че ще дойде ден, в който жените няма да се надяват час по-скоро да забравят изживяването, наречено “раждане”.

*********************

Първото си дете родих в Англия, второто тук, в България. Естествено, че от самото начало на бременността започнах да сравнявам как стоят нещата тук и там, и от ден едно до края, а и след това, съм, меко казано, озадачена как се случват нещата при нас.

Още по-озадачена съм, че ние дотолкова сме ги възприели за нормални и не чувам, и виждам някой да разисква проблемите, че така едва ли някога ще тръгнем към промяна.

Първата и най-естествена причина за драматичната разлика е в устройството на здравната система. Разбира се, става въпрос и за различни култури и възприятия.

Докато в Англия след първия преглед изпращат бременната жена с безплатни витамини, листовки и листче с датата и часа на следващия преглед, тук те изпращат с рецепта за близката аптека и куп главоболия.

След това се започва с направленията и чуденето кое се покрива и кое – не от здравната каса, за която плащаш чинно всеки месец. Накрая се оказва, че тя покрива тук-там, но не всичко и че вместо да си причиняваш стреса от ваденето на направление за всяко изследване, е по-добре просто да си платиш някъде така наречения “пакет за следене на бременноста”, който включва всичко (почти).

Но с това главоболията не спират.

Започва се с трескавото мислене при КОЙ доктор да се следиш. Тук се намесват роднини, съседи, колеги, приятели, познати, които стрелят напосоки всевъзможни имена на корифеи в областта.

Защо трябва да избираш доктор? Как се очаква да избереш такъв без да ги познаваш?

Доктор се търси през девет планини в десетата, като за това сме получили поне 10 препоръки, проучили сме го в Гугъл, групите, енциклопедиите и т.н. Защо е практика да знаем имената и лицата им? Да ги проучваме до 9-то коляно дали са достатъчно добри и надеждни? От страх, от несигурност, които витаят във въздуха всеки път, когато стане въпрос за доктор и болница?

След това започва едно безумно плащане или чакане. По наш избор. През дългия си престой в болницата по всевъзможни поводи станах свидетел на не един случай, в който пациентката трябваше да чака доктора за консултация не с минути, а с часове, само за да получи така важния за всяка жена преглед, както и уверение, че с бебето и нея всичко е наред.

Но доктор така и не идваше.

При един от тези случаи, жената – на ръба на силите и нервите, си тръгна, казвайки, че по-добре оттук нататък да си наеме доктор и да си плаща всеки път, отколкото да търпи това.
И така, направленията биват заменяни от все повече частни консултации, допълнителни видеозони и прегледи, като оправдаваме всичко това в името на детето и здравето.

Очакванията ни към доктора стават все по-големи, докато накрая сякаш отиваме не при специалист, помагащ на хората, а при „нает“ от нас лекар, длъжен да отговаря на нуждите ни 24 часа в денонощието – само защото плащаме.

А даваме ли си сметка, че така подпомагаме по-ясно да се очертае разликата между държавна и частна практика, и правим някои доктори по-алчни и безотговорни? Дали така някои от тях биха върнали пациентка, която иска да се следи при него? И може ли да отговори един такъв лекар на нуждите на всяка жена, независимо от броя на записаните пациентки? Или стигаме до момента “количество за сметка на качество”?

В Англия през цялата бременност не ми се наложи да мисля нито веднъж при кой лекар да си запазя час, дали ще мога да си позволя някое изследване или дали този, който ме преглежда, го е грижа или си разбира от работата.

Всичко е максимално опростено. И всеки път продължаваш да напускаш кабинета с нови пакети за безплатни бебешки принадлежности, купони за мляко, плодове и зеленчуци и други малки бонуси, с които все пак те карат да се чувстваш, че държавата не ти е враг и не те наказва за това, че искаш да имаш дете, а напротив – поощрява те.

И докато там никога нямаше опашки пред кабинета, напрежение и стрес, и имах възможност да задавам всички въпроси, които ме вълнуваха, та дори и да обсъдя план за раждане, тук всеки път ставах свидетел на недоволство от всевъзможен характер.

Основно жените страдаха, че не им се обръща достатъчно внимание, че няма достатъчно време, че не получават отговор на всички въпроси. Масово по лицата се четеше умора, страх и несигурност. Това ми влияеше и до края на бремеността вече бях събрала толкова напрежение в себе си, че буквално ме беше страх да постъпя в болницата да раждам.

Истинската драма обаче настъпва, когато деветият месец вече чука на вратата и трябва да си решил къде ще родиш. Дълго време не осъзнавах, че всъщност ще ми се наложи да взема такова решение и че мога да избирам измежду над 10 болници.

За справка, първия път знаех къде ще родя без да се замислям, защото болницата беше една-най-близката. В България обаче мога да избирам от цял каталог. А каква беше изненадата ми, когато, взимайки си болничния лист, жената на гишето едва не припадна, като разбра, че не съм избрала екип и нямам лекар, който ще ме изражда.

Личен лекар, мой собствен, който да ме изражда!

Тогава се запознах и с термина “избор на екип”. Кой и защо е казал, че трябва да се избира екип? Това го знаем само ние, в България, а по какъв критерий си избираш лекар, когато никога не си ги чувал и виждал – това пак си остава мистерия.
За какво плащаме здравни осигуровки? За какво изобщо съществуват? Да станем държава с частно здравеопазване?!

Нещата до толкова са се изкривили, че постъпваш в болницата да раждаш и чуваш определения от типа на “моя” и “ничия” пациентка. Докторите, които са “избрани” с опция избор на екип, буквално държат пациентките си за ръка, докато останалите са разпределяни както дойде.

Прочетох много ужас и страх по лицата на жените, които раждаха без екип.

Защо?

Защо трябва да се молим да сме добре и да се държат човешки с нас, когато искаме да получим това, което ни се полага по право? Защо винаги трябва да стигаме до задънената улица, че и раждането включително е продукт, който трябва да бъде закупен?

Защо трябва просто да се отказваме да имаме второ дете или да стигнем до извода, че ще трябва да се платят едни пари.

А първобитните условия в болниците? Къде се намираме? На никой ли не му се искат нормални болнични стаи, коридори и санитарни възли, отговарящи на 21 век, а не такива отпреди 100 години?

Стискаме зъби, защото над всичко, най-важното е да сме живи и здрави.

За щастие, раждането преминава добре, лекарите в болницата са мили, но ти се налага да направиш редица компромиси, докато престоят в болницата и цялото преживяване останат само далечен спомен. Оставаш с чувството, че ако повториш преживяването, този път ако трябва ще теглиш кредит и ще взимаш заем, но ще се насочиш към частна болница.

Одисеята обаче не приключва с това. Започва се трескаво търсене на педиатър. Къде са добрите педиатри? Няма ги, няма места при тях, или са много далеч? Отново биваш насочвана към частна болница, където ще трябва да си плащаш за всеки преглед…

Докога?

Facebook коментари

2 КОМЕНТАРИ

  1. Аз съм баба на дете, родено в Англия преди три години и половина. Присъствах на раждането на дъщеря ми, присъстваше и таткото защото ни беше разрешено. За мен това беше такова “bad experience”, че след това казах на дъщерите си, ако ме обичат, никога повече да не ми го причиняват. Бъдещи баби, НИКОГА, ама никога не присъствайте. Това е за татковците, даже е задължително. Бременността протече нормално, с всички необходими изследвания, включително и изследване за Таласамия, НО не и кръвна група. Никой в Англия не си знае кръвната група, ако не му се наложи. Проверява се на място, при нужда. Дъщеря ми ражда 36 дъъъълги часа. През цялото време беше включена на апарат за ехография на бебето. В стаята имаше и вана за раждане, от която дъщеря ми не се възползва. В Англия секцио се прави само и единствено по медицински причини и ако е крайно необходимо, считай пет минути преди “умирачка”. За тях всичко трябва да е “health and safety”.От към материална база болницата беше много добра, отношението на персонала също. Когато се налагаше акушерката да излезе в 30-минутна обедна почивка идваше друга, която да я замести и първата по 15 минути обясняваше на втората какво е положението и до къде са стигнали нещата. При връщането й след половин час – същата процедура. При смяна заради приключване на работното им време – също. По едно време акушерката донесе кафе с бисквитка на мен и зет ми, даже ме питаха дали и колко захар искам. Някъде около 10-ия час от престоя в болницата, когато контракциите бяха на по 10-15 минути “надрусаха” дъщеря ми с морфин (“health and safety”!!!), за да й сложат сонда в гръбначния стълб за епидуралната упойка. Упойка слагаха през 2 часа. Междувременно дъщеря ми вдигна 38 градуса температура. Да ви кажа, в тази държава няма климатици, просто не им с налага да имат. Довлякоха от накъде два вентилатора и ги насочиха да духат в родилката да я охлаждат заради температурата. И всичко това след като махнаха де що якета и блузи аз и зет ми бяхме натрупали върху бъдещата майка. Като видя, акушерката изпадна в шок и ужас. Изгледа ни невярващо и махна всичко, при което ние изпаднахме в шок и ужас. Направиха й инжекция с антибиотик и зачакахме свалянето на температурата. Никакви аналгини, амидофени или друго за температура. Нищо, само вентилатори. За всичко, което се правеше акушерката ни уведомяваше. От цялото това напрежение на мен ми стана лошо и предложиха да извикат лекар, който да ме прегледа. Аз отказах и приех само хапче за главоболие. По някое време на втория ден след обяд вече имаше пълно разкритие, но никой не предприе действия по израждането, до ден днешен не знам защо. И така четири часа. Накрая дойде лекар, изродиха бебето, изчакаха плацентата и преместиха дъщеря ми директно в операционна да я шият. След всичко това новата мама беше изкъпана от акушерката ( влиза й в задълженията) и преместена в стая с вече родили жени, около 15 -на на брой в една стая, като леглата бяха отделени едно от друго с плътни завеси. А докато се грижеха за мама поканиха мен и тати да видим малката красавица в неонатология. Там друга акушерка вече я хранеше с кърма от бутилка. Даже веднага ни връчиха и снимка. Бяха я снимали. Когато ги изписваха, трябваше да отидем с кошница за бебето, за колата. В противен случай – няма излизане. Отидохме с букети цветя за родилката, акушерката и лекарката (типично по български). Акушерката отново се втрещи, защо пък за нея букет, а лекартата изобщо не открихме. Та така в Англия. Материална база и отношение – без забележки, но този кошмар само и само да е “health and safety” за ме е необясним. Не го разбирам.

Добави коментар