Един път ще изляза без ключове…

0

Нели Славова е на гости на Майко Мила! с кратък разказ с елементи на забравени ключове, дъжд и развален домофон. Малко се посмяхме, изпитахме съчувствие и като извод можем да кажем – не излизайте никога без ключове от вкъщи!

*************************

Вчера. Дъждовна сутрин. Студена. Мързелива. Скучна.

Излизам да хвърля боклука. Без телефон и без ключове. За какво са ми – хвърлям го и се качвам обратно.

Входната врата е развалена и никога не се затваря. Днес точно след мен се затвори.

Адското!! Не мога да се кача до вкъщи. Не мога и да звънна да ми пуснат ключовете – без телефон съм и нямаме домофон. И той е развален.

Вали.

Хайде, момиче, мисли бързо и отривисто. Какво би направил Том Круз? Какво ще направи Спайдърмен? Сетих се…

Ще започна да крещя: Генооооооо, Коцееееее!!

Никой. Вали и не ме чуват. Кога ще усетят, че ме няма??

Ако трябваше нещо да искат, веднага да са разбрали, че ме няма. Липсвам бе, няма ме, търсете ме!

Оставих и вратата вкъщи отворена, на никой ли не му прави впечатление изобщо??

Започнах да чукам на прозореца на съседа. Винаги си е у тях, но сега го няма. И къде е бабата, която вечно стои на терасата? Къде е сега да ми хвърли една връзка ключове.?

Студено ми е. Никой не се сеща за мен. Иначе всяка вечер ме питат какво ще ядем.

Няма да ядете нищо сега три поредни дни, гадове мръсни, дето ви гледам и ви хвърлям боклука! Да го бях хвърлила и аз през терасата.

И защо 8 месеца нямаме домофон, бе, бахти животът смотан!!!

Почвам пак да крещя. Пуши ми се вече. Много ясно – и един познат няма да мине по улицата. Като не ми се говори с хора, всички минават. Елате сега, де…

Генооооооооооооо…. Не. ..свих се на кълбо. Тихо и кротко, до лайната на гълъбите. Може би и там ми е мястото.

И ето ги… Ангелът на лявото ми рамо, а отдясно стои Дяволът.

Ангелът казва: Хайде, стига… Нищо трагично не е станало, един ден ще се смееш на това. Радвай се на дъжда, скачай в локвите като дете. И мигом някой ще чуе свирепите ти писъци на заклан глиган. Не бъди толкова драматична. Carpe diem. Carpe diem.

Дяволът: Не го слушай тоя глупак. Цистит ли искаш да имаш? Или по-лошо – пневмония? Приготви се да чакаш на някое удобно място. Измисли стратегия и си подготви добро алиби, ще ти е нужно в следващите 24 часа. После, като се прибереш вкъщи, ги убий. Всички. Неблагодарници. Сложи им тежестите на вратовете, хвърли детето в Ропотамо, а мъжа си и майка си – в Струма. Добре е да не са на едни и същи места. Ще се справиш. Това е нищо за теб. И още нещо… косата ти е мазна, няма да изпращам познат да минава, изглеждаш покъртително.

Айде, бе, станете и вижте, че вратата е отворена широко и не казах къде отивам даже!!!

И детето винаги ме търси и вика, а сега мълчи като гъз.

Хора тук, долу съм, бе… вали ме дъждът и нямам цигари, това ми е най-близкото усещане до клошарство.

Чува се вик с моето име. Шшшшшитттт. Тихо.

Нелчеееее!!!

Не, не ми се струва. Викат ме.

Нелчеееее!!!

Бабата ми е чула писъците. Бабата е чула варварските ми викове и ще ме спаси.

– Тук съм! Нямам ключове. Вратата се затвори за първи път! Ще ми помогнеш ли??

– Да, Неле, ей сега слизам.

Даже ще слезе… Няма да ми ги хвърля от терасата, а ще слезе да ми отвори!

Дойде.

– Колко пъти и ти си ми носила багажа, сега и аз ще ти помогна, Нелче. Добре, че бях на терасата да точа зелето, иначе и аз нямаше да те чуя.

– Добре, благодаря ти. Бързам. Ще се лее кръв вкъщи, но ти ще чуеш всеки момент, така или иначе.

Влизам! Блъскам вратата. Двамата играят баскетбол. Не са разбрали, че ме няма. Коци бил с белите, Гено – с червените. Не видяха,че съм мокра.

Питаха ме на обяд какво ще ядем.

Трябвам им. Нужна съм. Не могат без мен. Хубаво е вкъщи, дори и да е скучно.

Facebook коментари

Добави коментар