Деца разказват какво е да си хиперактивен и с дефицит на вниманието

1

Чували ли сте за ADHD?

Това е хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманиетоХРНВ (на английскиAttention-Deficit Hyperactivity Disorder, съкратено ADHD) – наследствено заболяване, което засяга приблизително 3-5% от населението на света.

Проявява се през ранното детство и се характеризира със силно изразена импулсивност, хиперактивност и неспособност за самоконтрол и концентрация.

Проявява се два пъти по-често при момчета, отколкото при момичета. СДВХ започва да се диагностицира при възрастните едва през последните двадесет години.

Симптомите на СДВХ се изразяват в импулсивност, прибързаност, липса на самоконтрол, хиперактивност и невнимание/разсеяност.

Ако сте родител на дете с такъв синдром, вече сигурно сте свикнали околните да ви критикуват, особено, когато се опитвате да сте най-добрия родител за детето си.

Вероятно сте чували как просто “трябва повече да го дисциплинирате”, защото детето ви е “лошо”, “невъзпитано” и “извън контрол”. Дори и да обясните на човека срещу вас за какво става дума, изглежда като цяло хората проявяват доста ниска толерантност и търпение към децата със СДВХ, да не говорим, че има и възрастни, които се борят с това заболяване.

Всъщност, ужасно тъжно е, че има едни деца, които растат, вярвайки, че са “лоши”, “непослушни” и “невъзпитани”.

Родителите има какво да кажат по въпроса какво е да отглеждаш дете с такова заболяване, но май е по-добре да дадем думата на децата, които сами да споделят.

Сайтът The Mighty е дал платформа на група деца, които страдат от дефицит на вниманието и хиперактивност, за да споделят това, което другите би трябвало да чуят за състоянието им.

Прочетете по-долу откровените думи на деца от 6-годишна възраст, та чак до студенти.

“Иска ми се хората да не реагираха толкова негативно на хиперактивността ми.”

“Иска ми се хората да спрят да го наричат “разстройство”. Аз съм различен, мозъкът ми работи различно, но това не значи по-лошо или по-добро.”

“Правя всичко възможно да не съм лошо дете.”

“Просто ми се иска хората да ме разбираха.”

“Мразя домашното. Цял ден пиша в училище, защо трябва и вкъщи да пиша? Нали вкъщи трябва да си почивам.”

“Щé ми се просто да проумеят, че просто не ме свърта на едно място.”

“Имам нужда да слушам силно моята си музика, за да спра препускащия ми ум. Говоря бързо, защото искам да изкарам всичко навън и, ако хората слушат внимателно, успявам лесно да следя какво се случва. Когато се прибера от училище, “кутията ми с умения за справяне” е почти празна. Имам нужда да изключа и да си почина. “Свършен” съм. Когато гледам телевизия, това да си клатя краката и да се люлея ми помага да следя действието. Освен това имам нужда всичко, което гледам, да има субтитри.”

“Просто не мога да спря да повтарям едно и също движение.”

“Иска ми се хората да разберат някак си, че не съм нарочно лош.”

“Когато бях малко дете, си мечтаех хората да разберат, че не мога просто да “го спра”. Не можех да накарам ума си да спре да подскача от мисъл на мисъл, точно както не мога да накарам сърцето си да спре да бие или дробовете ми да вдишват въздух. И всичко това е еднакво фрустриращо за мен, колкото е и за тях.”

“Иска ми се хората да разберат, че не съм мързелив и че наистина ми пука за задълженията ми. Просто мозъка ми е разпилян на хиляда парчета по едно и също време.”

“Не мога да се контролирам, а това понякога ме кара да се чувствам като пълен провал.”

“Иска ми се учителите ми да можеха да разберат, че просто не мога да стоя неподвижно по време на час. Не е справедливо да ме наказват за нещо, което не правя нарочно и не мога да контролирам. Понякога е хубаво, защото винаги имам ужасно много енергия да свърша всичко. Синдромът на дефицит на вниманието не е нещо лошо, то просто е част от мен.”

“Щè ми се хората да разберат, че невинаги наистина мисля нещата, които казвам. Толкова много мисли минават през главата ми непрекъснато, че понякога някои излизат през устата, без значение дали искам или не.”

“На стандартните тестове се справям ужасно.”

“Това е като да си заседнал на летяща въртележка. Колкото и да се опитваш да се фокусираш върху това, което се случва около теб, всичко е размазано, защото всъщност се фокусираш върху всичко едновременно. Понякога имам чувството, че главата ми ще експлодира, защото всичко се случва прекалено бързо и едновременно, и не мога да реша кое да избера и кои да изключа. Както когато в час по някакъв език се опитвам да чета, обаче не мога да си спомня какво съм прочел, защото си мисля за математиката, и часа по химия, и какво има за обяд – при това едновременно.

Забравям много. Например, ако татко ме помоли да донеса нещо от стаята си, отивам там и нямам никаква идея защо съм там и трябва да се върна и да го питам пак, защото съм чул, че е трябвало да отида до стаята си, обаче в ума си вече съм мислел за други неща и съм забравил.”

“Не че не внимавам. Проблемът е, че умът ми е на 1 милион места едновременно и лесно забравям, понеже винаги наоколо и в главата ми се случват толкова много неща, и е почти невъзможно рационално да реша какво да запомня и върху какво да се концентрирам. Държа да кажа, че “не съм тъп”. Всъщност съм много добър в решаването на проблеми, моят проблем е запаметяването. Всички предмети и цялото училище изисква запаметяване, а не решаване на истински житейски казуси, а аз съм добър именно в това.”

Ако сте родител на дете, диагностицирано със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, сега е моментът да го попитате какво иска хората да знаят за него и ни напишете в коментар! Това ще е безценна обратна връзка по проблем, който много хора не разбираме.

Facebook коментари

1 коментар

Добави коментар