Дарина Рангелова-Донкова ни е изпратила този абсолютно смайващ текст за гимназиалното образование в Канада. Докато го четете, ще решите, че това е фантастична история, замислена с единствена цел да ви подразни и да ви накара да се почувствате зле, докато висите отегчено на родителската среща в 5436-то училище и слушате как учениците са невъзможни, училището изнемогва, дисциплината е отвъд контрол и някой е натрупал цели четири закъснения. Заслужава си да прочетете всеки ред!

***********************

Теди е учил е от 1 до 7 клас в 133-то (руското) училище в София. Искам да вметна, че за тези 7 години научи цялата руска граматика наизуст, но не може да говори. Е, понякога сънуваше кошмари с падежи, но така е в името на образованието. След това завърши 8 клас в 7-ма гимназия (паралелка с английски и испански). Това беше образователният му опит преди да се преместим в Канада.

След преместването, една седмица преди началото на учебната година, отиваме с Теди в единствената гимназия в града (20 000 души население). Гимназията в Канада е от 9-ти до 12-ти клас. Една служителка ни даде да попълваме някакви формуляри и каза, че ще уведоми директора и ще се срещнем с него. Директорът ни покани, обяснихме какъв ни е случаят и той обясни, че Теди ще бъде записан в 10 клас, с набора си – тук тръгват на училище на 6 години. Естествено, Теди се зарадва, че ще прескочи една година.

Директорът обясни също така, че в училището има съветници, към които децата се обръщат по всякакви въпроси. Извика съветника, който ще отговаря за него (не знам по колко деца на съветник се падат) и ни обясниха системата на обучение, която аз не вдянах веднага.

Теди трябваше да си избере предметите, които иска да учи – ето това е нещото, което не можех да схвана в този момент. Откъде накъде ще избира ТОЙ?

Както и да е, Теди и съветникът направиха програмата. Обясниха ни, че в 10 клас се държи изпит за грамотност, без който не може да се завърши. Който не го е взел, се явява на поправка в 11 клас. Директорът имаше някаква работа и покани Теди се видят отново на следващия ден, в 14 часа, за да го разведе из училището лично.

Гледах тъпо.

Накратко, системата на обучение е следната. За да завършат децата, трябва да имат 30 кредита и 40 часа общественополезен труд. Този труд се полага в банки за храна и дрехи, и организации за бедните. Часовете се изработват в такава схема, каквато учениците решат – могат да го направят когато преценят през тези 4 години, но накрая трябва да представят бележка, иначе не могат да завършат.

Естествено, на никого не му и хрумва да даде фалшива бележка.

Всеки предмет е равен на 1 кредит. Има задължителни и избираеми предмети. Учениците трябва да вземат 18 кредита от задължителни предмети и 12 – от избираемите. Единствените предмети, които задължително се взимат всяка година, са английски и математика. Други задължителни, разпределени през годините, са например география, биология и т.н. Така се получава, че всеки семестър/срок децата учат различни неща – 4 предмета през първия семестър и 4 – през втория семестър.

Като едно добро дете, Теди си беше взел от България учебника по математика – да си припомня. Та, в 10 клас, Теди посетил един час по математика, след това с българския си учебник за 8 клас отишъл при съветника. Човекът разгледал учебника и му признал кредит по математика за 10 клас, а Теди взе нещо друго на нейно място.

Много се смях на тази история. Да, вярно е, че в България материалът е много по-сложен!

В момента програмата на Теди за 11 клас е следната:

Първи семестър: Компютърни науки, Световна политика, Френски език, Английски език

Втори семестър: История, Международно право , Математика, Канадско право.

Освен предметите, които Теди си е избрал, има и всякакви други занимания. Ще напиша някои, които са екзотични за обикновена българска гимназия – personal fitness, tech design, photography, dramatic arts, culinary arts, visual arts, computer programming, stage band, vocal music.

Всичко това го има в България, разбира се, но в специализирани гимназии и техникуми, а тук всичко е така съчетано, че децата дори и в такъв малък град да имат достъп до всякакви интересни занимания.

Има една особеност, която намирам за много разумна. Всички задължителни и голяма част от избираемите предмети имат 3 нива на сложност – essential level, applied level, academic level.

Първото ниво е за деца, които знаят, че след гимназия ще работят и не искат да учат повече. Второто е за деца, които искат да учат в колеж, а третото – за деца, които искат да учат в университет. Детето самичко избира кое ниво да учи.

Като цяло, тук я няма тази истерия ВСИЧКИ да са с висше образование – затова и децата спокойно си взимат по-ниските нива. В Канада заедно със студентстването се сдобиваш и с огромен заем, така че децата си правят сметката дали имат необходимите способности, тъй като в университета е много трудно и има риск да отпаднат.

Друга особеност – тук няма бележници. Оценките са в проценти, като крайната оценка се формира от 15% тест, другите проценти са от проекти, участие в дискусии, работа в екип и разни други неща. Работата в екип им е много важна – нещо, което беше трудно за Теди в началото, тъй като беше свикнал да работи изцяло самостоятелно.

Отсъствия не се пишат. Всяко училище има телефон safe arrival. Ако детето ти е болно или няма да ходи на училище по каквато и да е причина, оставяш съобщение кога и за колко време ще отсъства.

Ако не се обадиш, получаваш съобщение, че детето ти не е в училище и трябва да натиснеш определен бутон, с който потвърждаваш, че си чул съобщението. Задължен си да върнеш обаждане в училището – с цел безопасност.

Получаваш съобщение и ако детето е закъсняло за някой час. Когато дете е закъсняло, минава първо през главния офис, където получава една жълта бележка. Без нея не може да влезе в клас – така се следят закъсненията и при повече от 5 се взимат някакви мерки.

Практиката с уведомяването на родителя се прекратява, когато детето навърши 18 години.

Часовете са по 75 минути, а междучасията – по 10 минути, като голямото междучасие е 1 час, за обяд. Започват в 8:40, като преди това пускат химна, който, както ми каза Теди, всеки ден е в различна версия – джаз, акапелно, хор и т.н. Училището приключва в 15:15.

Откриването на първия учебен ден се състои във физкултурния салон, където се събират всички. Освен мотивационните слова, е имало кратка програма, изпълнена от учителите, които са пели, свирили и танцували.

На учениците им е прожектирано филмче със снимки на учителите сега и от времето, когато те самите са били в гимназия. За новите деветокласници е организирано специално въвеждане от екип от 50 ученици от горните класове (облечени с отличителни тениски), които се грижат за тях и им обясняват къде и какво се намира в училището.

След това има кратки часове, които са за представяне учител на ученици и обратното. Правят игри за “разчупване на леда”. Като цяло, много ги харесват тези игри и ги използват навсякъде – на мен ми се виждат идиотски, но явно са ефективни.

Смартфоните се ползват, само ако учителят разреши с учебна цел (за интернет). Ако някой го ползва като телефон или без разрешение по време на час, апаратът се взима и му го връщат в края на учебния ден. Ако се случи два пъти, родител трябва да отиде да вземе телефона.

Интернетът е ограничен, за да не могат децата да влизат в социалните мрежи. Всеки влиза в мрежата с ученическия си номер, така че не е трудно да се разбере кой какво прави. Освен в компютърната зала, където компютрите са с по два екрана, имат компютри и в библиотеката. Теди ми каза, че библиотеката е доста посещавана, тъй като храненето там е разрешено (повечето си носят храна от вкъщи) и децата използват времето за обяда, за да могат успоредно с това да учат или да търсят нещо в интернет.

Имат и принтери. Със свободен достъп, наредени на рафтовете, стоят айпади, и всеки си взима, ако има нужда за някой час, което се случва често. Не могат да се изнасят от училището и няма изчезнали.

Дете без компютър просто не може да си направи домашните. Училището си има система (както в университетите), а децата си имат ученически имейли и всички домашни се изпращат на имейла на съответния учител.

В 10 клас по литература, например, са учили “Повелителят на мухите” на Уилям Голдинг.

Теди ми разказа, че няма изпълнения “какво е искал да каже авторът”. Има “какво мислиш ти” и съответно няма грешен отговор.

Бялата дъска се използва рядко за писане и служи като екран, тъй като учителите преподават урока под формата на презентация на PowerPoint и учителят си има компютър в кабинета. Изпитване на дъската няма, с изключение на случаите, когато децата правят презентации (ползват Google Drive за всичко).

Ако някое дете се притеснява да говори пред всички, я прави в обедната почивка само пред учителя.

Учебници се ползват, ако и когато учителят прецени. В такъв случай учебниците и въобще литературата за четене се взимат от библиотеката. Всичко се сканира и ако нещо не се върне, в края на годината ще получа любезно писмо да заплатя липсващото.

Доколкото разбрах, учителят има свободата сам да прецени как ще преподава материала. С учебник, без учебник – негова си работа. Всички стаи са с различна подредба. Масите са в кръг, по диагонал, на чорчик – въобще, както му скимне на учителя, че му е удобно.

Като наказание се прилага отстраняване от училище за определено време. Ето на това Теди се чуди много как така работи. Той ми разказа два случая на отстраняване.

Първият: бандата (или музикално-вокалната група) били на фестивал, където се напили. Отстранили ги за 1 седмица от училище.

Вторият: едно момче напсувало учителката и го отстранили за една седмица.

Това, което много впечатлило Теди, е, че когато се върнало момчето, учителката се държала с момчето все едно никога нищо не се е случвало.

Тъй като било точно преди изпитите за края на годината, учителката му предложила допълнителна помощ. Въобще, както Теди ми обяснява, учител да покаже лично отношение, като симпатия или ненавист, към определен ученик – това е нещо невиждано.

Същото не може да каже за 7-мо училище, където от Теди знам, че обиди хвърчат както от учители към ученици, така и обратното.

Теди харесва всичките си учители досега, казва, че са усмихнати, с чувство за хумор, винаги вмъкват шеги, когато преподават. Отношението е приятелско, но с дистанция.

Има отбори по всякакви спортове, включително фризби, моля ви се – имала и правила тази игра.

Теди тренира футбол (нашия си) и ски бягане. С още 2 момчета от отбора по футбол ходят да помагат на женския отбор по футбол. Подбудите са ясни – 60 момичета били желаещите да тренират футбол.

Теди беше записал нещо като физическо един семестър, та тогава всяка седмица са практикували различен спорт и така успя да пробва кърлинг, гребане, бейзбол, лакрос, голф и, разбира се, фризби.

Имат и клубове по интереси, нещо като наште кръжоци на времето. Има клуб по роботика, клуб на геймърите и т.н.

Има и гей клуб – за деца, които смятат че са гей. Там имат съветници – мъж и жена, с които се събират и обсъждат какви трудности срещат, как да реагират на дискриминация, такива неща…

Има и интеграционна програма за деца с увреждания. За горните две разбрах от годишника, където имаше снимки на децата и кратко обяснение.

Бях против да купуваме годишник, защото имаме един от руското училище, който се състоеше от снимки на класовете в класните стаи, снимки на учителите, портрет на Пушкин и 5 детски рисунки. Хубавото е, че го правят веднъж на пет или десет години.

Тук се прави всяка година, но това, което ме впечатли, е че се прави изцяло от учениците. От идеите какво да има вътре до оформлението. Участват деца, които взимат съответните курсове. Например, всички снимки са направени от децата, които взимат кредити по фотография. Така годишникът става доста интересен и различен всяка година.

Например, в тазгодишния има кратки интервюта на ученици за най-срамен момент и смешни колажи на учителите. Разбира се, има специално място за завършващите, както и снимки от всички събития, празници, балове.

Следващата седмица ще е Spirit week, в която един ден навсякъде по коридорите се пекат палачинки, на другия ден всички ходят с хавайски ризи, на третия се бият с чорапи (чисти) и т.н. В седмицата на Halloween и Коледа пак има всякакви забавни неща.

Всичко това се организира от ученическия парламент, избран предишната година с избори. Синът ми каза, че този парламент се събира всеки петък, присъства и един учител и заедно мислят какво ще правят. Теди беше впечатлен, че и учителите участват активно и ако се вземе решение, че утре всички идват с пижами, то с пижами идват и учителите!

И въобще, моят Теди е толкова доволен и толкова му харесва училището тук, че след като ми разказа всичко това накрая каза:

“Как съм оцелял в българско училище…”

*Това са лични впечатления – на мен и сина ми, от конкретно училище в Провинция Онтарио.

Facebook коментари

60 КОМЕНТАРИ

      • Защо си мислите, че на българите съзнанието не е ограничено?
        Аз лично, нямам проблем децата ми да са работници, ако това им е капацитета и амбиции. Все някой трябва да работи.

        • Казвам се Кирил Търпов и имам преки наблюдения от образователната система в САЩ, която е подобна на Канадската (синът ми завърши гимназия в САЩ, живяхме в два щата, а аз съм преподавал в системата на Charter schools.
          Разбирам възторга ви напълно и го споделям. Сина ми не пожела да учи отново в България. А аз ще се опитам поне малко да въведа нещо от тази система тук, след като се завърнах.
          Системата дава възможности за всички и подкрепя амбициите и стремежите им…..
          Успех е, че децата ви са учили и съвсем нормално е да им харесва. А това е така, защото имат визможността да правят това, което им е приятно и интересно и да научат това, което е необходимо за да бъдат полезни и да реализират стремежите си по достоен начин……
          Колкото до откровените глупости, че тази система създава безлични и неуки, това ми звучи като приказката за лисицата и гроздето….
          Светли Рождественцки празници от мен на семейството ви…..
          С уважение,

          К.Т.

      • защо ми се струва, че е добре да има и работници, не само висшисти, които ровят в кофите; а ограниченията на съзнанието – не вярвам да се дължи на образователната им система

      • А колко свободни сме ние в собствената си държава? И щастливи ли сме от това, че не сме с ограниченото съзнание на “тъпите” канадци, които са граждани на света?

      • Като майка на две деца успешно завършили кадандско училище (и университет) мога да ви уверя, че никой не се стреми да ги ограничава или да ги направи нисши работници! Напротив, системат дава възможност на всеки да се реализира където и както може. Има опция да се повтори 12 клас ако детето иска да си повиши успеха за кандидадстване, а също да учи вечерно след гимназия ако иска да вземе други курсове. Не търсете нова теория на конспирацията тук! Със здраве

      • Milcho Milchev Вие или не четете или сте на 100 години. Къде е ограничението??? Дават им се хиляди възможности да избират. Ако на някой не му стига капацитета да учи ще стане какъвто иска – работник, готвач, фермер, стругар, Дават им се възможности да се пробват какво им харесва. Свири, пей, спортувай, виж какво те влече.

    • Това като човек имал допир с канадската образователна система ли го твърдите или като поредният “дървен философ” ?

    • Никакви глупости не са. Едно към едно с гимназията която посещавах 3 години в САЩ.
      И тъй като децата гледат на училището, като на място да разгърнат потенциала и да развият въображението си, стават наистина много по-свободно мислещи.
      Не е всеки път ” научи си ще бъдеш изпитван, или тест “, ами се дават редовно проекти и презентации и ти си длъжен да вникнеш в материала, а не просто да го научиш наизуст за теста.

    • Milcho …. вие от лични впечатления ли кометирате? Описанието на системата е толкова точно , че не бих могла да добавя почти нищо. Колкото до това коя система възпитава работници и “не свободно ” мислещи хора, твърдението е меко казано смехотворно , особено спрямо българската образователна система в сегашния и вид.

  1. Само че, точно в Канада и точно Онтарио ли беше назначена кметката-лесбийка, която обучава децата сексуално от 5-6 годишни и им показват филмче с полов акт, та първолаците момчета се скрили под масите да не гледат, а момичетата се уплашили и разплакали? Кметката живее с лесбо-приятелката си и се налива в главите на най-малките колко е радостно да си хомосексуалист и как се прави френска любов. Вестниците писаха за случая и протестите на родителите. Та, госпожо, радвайте се, че сте се преместили едва, когато синът Ви е 10- токласник но помислете къде да израсте и учи неговото дете. Успех!

    • Хахаха. Имам няколко деца. Единият е първокласник. Знае е какво е секс, но не от училище. И знае, че не е нещо лошо, а най-естественото нещо на света.

    • Щом за глупост ,! Вестниците писали, най- вероятно сте го чели в жълтата преса, където истината е някъде около 3%. Явно получавате информация за света около вас от съмнителни източници и имате закостенял мироглед.

    • Госпожо, Вие сте поредното доказтелство, защо българският народ скоро няма да достигне до благополучие. А, именно- защото винаги търси негативното в другите, като така се самоуспокоява за дереджето на което се намира. Да, не всичко в Канада е цветя и рози, но е факт, че тук децата са щастливи и с радост ходят на училище.

      • вярно е, че ходят с удоволствие на училище, нашите две внучета са в 4 и 1 клас, нямат учебници, но много сериозно ги готвят ( Калгари, провинция Алберта)! При малките, който не е написал домашното на листчето, не бива да играе навън през междучасието. Четат книжки в групата си на класа в интернет и отговарят на въпроси. Който се справи отлично, получава награда “игра” от учителката, защото те няма как да ги “теглят ” от интернет. Четат вкъщи по 1000 минути и си водят записки и на никой не му хрумва да лъже,,,,.. много може да се пише…… за жалост, ние
        в България сме далече от истината – като не цитираш какво е казал еди кой си по литература- няма как да получиш висока оценка, не ги научихме да мислят. “Срамно” било да карам ученици от 12 клас да правят постери – да изрязват и да лепят, а пък да не говорим като се стигне до представяне.. това работа в екип, на групи ?! Боже, к”кви са тези неща – питат те>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>

    • Потърсих малко повече информация и се оказа, че дамата е предложила реформи в образованието по този предмет. И никъде не се спомена да е обикаляла като цветарка из училищата да показва филми от какъвто и да е тип.
      Междувременно в България младежта има богат сексуален опит и слаба (или никаква) представа за физическо и емоционално предпазване от неприятни моменти. Защо ли? Защото в къщи се мънка по темата, а ако някой учител реши да проведе образователна лекция е заклеймен като развратник, педофил, хомосексуалист или поне аморален.
      Отново в България се правят около 30 хиляди аборта годишно. Близо половината от тях – от непълнолетни. Статистиките сочат различно – от всяка втора до всяка пета българка е имала неспонтанен аборт. А животът продължава. Разни големи бели птици се борят за морал, междувременно момчетата не могат да сложат един презерватив правилно, а девойките се осакатяват с хапчета “за следващата сутрин” и се чудят защо са бездетни след два-три нелегални аборта…
      Така че, Стоянка, за Нова година последвайте светлия пример на Плашилото на Баум и си пожелайте малко мозък.

  2. Най се впечатлих от гей-клуба “по интереси”! Винаги съм смятала, че основен наш проблем е залитането по чужди модели. Това, че нещо е практика някъде, въобще не значи, че генерално е по-добро.

  3. Страхотен разказ! Това показва как се формират личности с помощта на образователната система. И най-важното: възпитание в човещина между хората с нещо толкова просто на пръв поглед като колегиалното взаимоотношение между ученици и учители. Учителят уважава ученика и го счита за равностойна личност и съответно ученикът е длъжен да поеме подобна отговорност и зрялост. Канадската култура е толкова различна от нашата, но това не е оправдание да оставяме образователната си ситема толкова изостанала! Като си спомня какво ми беше като ученичка още от първи клас, благородно завиждам на Теди, че ще успее да завърши средното си образование като достоен човек, несмачкан от българската система. Нашето образование е така направено, че единственото, което създава, са междуличностни конфликти и омраза! После да не се чудим защо сред децата има толкова много агресия… Та тя идва от възрастните в системата, които са длъжни да се подчиняват на правила, които не носят ползи (БГ учители нима имат толкова свобода както в Канада?). Просто образователната ни система работи така, че унищожава всичко човешко и разрушава връзката учител-ученик, противпоставяйки ги едни на други като врагове, вместо да улеснява взаимоотношенията им.

    П.П. Еееей, ама веднага наизскочиха троловете да обясняват как чуждото било зомбирано и тъпо… Като сте толкова умни и благородни, що злобеете, бе? Лицемери, much?

  4. ама защо на всяка позитивна статия трябва задължително да има мрамен хейт? ми на жената детето и им харесва, приемете го. пък може и да няма нищо против кмет-лесбийка. вие защо имате против? по какъв начин чуждият живот ви засяга?
    и да, ако е вярно, пражектирането на подобни филми не е особено подходящо, но отново – хората са избрали начин да го решат. и това, че има някой, който не пасва на вашите морални стандарти, защо непременно прави мястото ужасна непоносимо, та чак строховити прогнози за бъдещето и работническо съзнание. някой от вас, преждикоментиращите, бил ли е изобщо някога на конкретното място/ в Канада изобщо, или приказките са на принципа Как’ Сийка и една жена каза?

    • Г-жо Бояджиева, думата “инфантил” произлиза от латинската дума за… дете (infans).
      Т.е. вие недоволствате, че училището се опитва да задоволи нуждите на децата като се държи с тях като с… деца? Как мислите, че би било по-добре да ги третира?

      Основната грешка на българското образование винаги е била, че учи децата, че всичко в този живот е ужасно трудно. Трудно име е на учителите да се занимават с дечурлига. На децата им е трудно да учат на изуст. На родителите не им се занимава. Всички пуфтят, троскат се, недоволстват. И така продължава и нататък.

      Животът не е труден. Животът е прекрасен ако никой не се опитва да научи риба да се катери по дърво. Точно това е разликата със западните системи. Тук (аз съм в Белгия) всеки е оставен сам да прецени колко му се учи и докъде иска да стигне. И по всяко време може да смени посоката и темпото. Защото насила хубост не става, а и да става – не бива.

      Надявам се българското общество да узрее в някакъв момент за фундаменталната истина, че единственото нещо, което човек трябва да бъде е щастлив.

  5. И ние имаме второкласничка в Канада. И тя имаше сексуално образование в първи клас. Няма никакви филмчета. Образованието се прави от медицински сестри. Родителите присъстват. Всичко се обяснява с научните си термини. На тази възраст децата въобще не се впечатлиха от процеса “как”. Напротив, въпросите бяха повече за бебетата в корема на майката. Дъщеря ни не помни повечето неща в детайли, но има обща представа за анатомията на човека. И е наясно какво означава “лично пространство” и че никой няма право да нарушава нейното. Което е и целта на обучението. Не знам кой бг вестник е писал “сензациите” по-горе, но ако се случи нещо подобно всички ще бъдат уволнени.
    Системата се съобразява с възможностите на децата. Не знам дали е направена за работници. Аз съм инженер химик. Таботя в моята област в компания с около 250 човека. Имам невероятно начетени, пътували и образовани колеги. Познавам и работници. Но всичко е избор и възможности. Никой не те бута и няма очаквания. Но пък ако си кадърен, няма и спирки. Няма база за сравнение.

  6. Написаното е резултат. Постига се с десетилетия с надграждане. Свободата е отговорност и трябва да се носи на плещите. Който е чел и мислил над писаното горе трябва да е разбрал, че това е основното. Начетохме се на “правилно” образование за Финландия, Норвегия и т.н. Копирането не върши работа, защото едва ли искаме зависимостта към алкохола и наркотиците, самоубийствата да станат еталон за България / , то и сега си ги имаме / “Болестта” не е само в образованието и виновни не са учителите, защото и те са родители. Вижте си коментарите като родители, готови ли сте за свободомислещи деца? Аз съм увреден и не съм за съжаление, колкото и да се старая за промяна.

  7. Моя приятелка работи и преподава химия в университет в Канада от много години. Тя сега се е засилила да става преподавател в училище и разказва интересни неща 🙂

    Едно любопитно нейно наблюдение е, че училищата подковават децата на средно ниво доста добре – следователно процентът “гении” и “изостанали” е много по-нисък от при нас. Не е особено впечатлена нивата на точните науки обаче – като се започне от математиката, без стабилни знания в тази наука трудно ще постигне човек много напредък в другите точни науки. В университета, в който тя преподава, често нивото на току-що постъпилите студенти е учудващо ниско. Това за точните науки, разбира се – нейното впечатление от хуманитарните науки, като неспециалист, е, че нивото там е на достатъчно високо.

    Знам, че звучи малко на ЕЖК, но тя е интелигентна и свястна жена и ѝ имам доверие 🙂 Още повече, като ѝ казах да пише тук, тя каза, че тепърва вниква в нещата и е разбрала колко много има да учи още. За нея нашата образователна система е като от 19 век, сравнена с канадската и сме много, много назад в подходи и всичко. 🙂

  8. В Американския Колеж в София също е така. Коренна разлика. В Американските колежи/университети в САЩ също. Минала съм по този път и съм съгласна с детето – как въобще оцелях българско училище? Но вместо да се поучим, се присмиваме. Ми затова е така.

  9. Всичко е вярно в статията. И 2-те ми деца са завършили в Канада, както и аз и мъжът ми. Аз работя в училище, като учител и познавам началната система на образование много добре.
    За сексуалното образование се говори, но още не е въведено. Разбира се всеки учител има право да преподава по свой собствен стил стига да покрие програмата. Инициативата със сексоалното образование сигурно ще успеят да я въведат от детската градина. Сега ги образоват в 5 клас май беше. отдаваме голямо значение на различните учебни методи, практическо учение- ръка да пипне игри и много разнообразие и удоволствие.

  10. Направи ми впечатление отношението към отсъствията. Всъщност те не контролират дали детето пропуска часове, а просто искат да гарантират безопасността му (това разбирам от статията, не познавам системата им). Уведомяването на родителя би било достатъчно, ако той самият е отговорен човек. Но има родители от ниски социални слоеве, алкохолици, наркомани… Сигурно системата им има други механизми, интересно какви.
    Това на фона на затягането на режима с медицинските бележки у нас, което навежда на мисълта за недоверие не само към родителите, а и към лекарите. Мен, като отговорен родител, дълбоко ме обижда, че за всеки преглед или неразположение на децата ми, трябва да търся бележка с точно определени реквизити, която не всеки лекар може да издаде (знаете, че в БГ много често прибягваме до частни кабинети). Или че моята преценка не е достатъчна да оставя детето си вкъщи при леко простудно заболяване или друго неразположение. Но осъзнавам, че има безотговорни родители, които просто не се интересуват от образованието на децата си или са готови да оправдаят всяко тяхно поведение.

  11. Оценката се формира от много неща, не само от “класното” като в бг. Те. ако детето отсъства дълго, не си е направило домашните и оценката пада. А ако е под 50% значи, че не е взело кредита. Иначе няма проблем да отстстват, ама как ще си вземат кредитите? Непрекъснато имат проекти. Вероятно имат начин да проверят, защо някой отсъства дълго или често. Ако решим да пътуваме примерно 2 седмици през учебно време, просто трябва да ги уведомя.Със сигурност ще го търсят, ако не го направя.

  12. Pove4eto komentira6ti tuk kritikuvat sega6nata BG obrazovatelna sistema. Napusnax BG predi 32 godini, Redoven prepodavatel po frenski ezik i literatura sam vav Franzia ot blizo 30 godini, poznavam i dvete sistemi iz osnovi i moga samo da vi kaja 4e tova koeto nau4ix v BG mi darji vlaga za zial jivot – i kato nivo, i kato ka4estvo , i kato izskvania, otsastvia niama6e po4ti, ima6e disziplina, taka 4e niama6e nujda ot taka nare4enite tuk ” pedagogi’eski savetnizi”. A 6to se otnasia do idvaneto na u4itelite po pijami v u4ili6te za6toto taka bili re6ili u4enizite – tova vav Franzia vse o6te go niama , vapreki 4e sme v stranata na RevoliuZiata i se nadiavam da ne se slu4va pone dokato ne izliaza v pensia !…. Iavno Kanada e stanala lider v tarseneto na demokrazia za u4enizite i to – na vsiaka zena !!! I o6te ne6to- uverena sam 4e i Louis Pasteur, i Mendeleev , i Einstein niama6e da stanat tova koeto sa stanali ako go e niamalo navremeto edinniat obrazovatelen zokal kakto i neobxodimata distanzia i uvajenie kam statuta i li4nostta na u4itelia ! Za kakvo ina4e da gi pra6tame na u4ili6te dezata ni 6tom kato si imame kmpiutri; tableti i tem podobni ? Izvinete za lipsata na kiriliza ! Bix iskala da pro4eta mnenia na balgarski u4iteli , a ne samo na roditeli .

    • Щастлива съм да прочета един отзив на нормален разумен човек. От всички коментари тук излиза, че само в Канада, респективно в САЩ, може да се получи нормално образование и да израснат пълноценни хора, които да се развиват свободно. Само че… не мога да не забележа и липсата на грамотност, и удовлетворението от твърде удобната “система” за възпитаване. И аз, като COLOVRAY, бих припомнила, че именно от Европа са тръгнали най-големите умове и точно благодарение на дисциплината, а не на свободния принцип, се е развило енциклопедичното познание. На когото, колкото му е капацитетът! Затова си има техникуми и специализирани училища, както има и гимназии. И още нещо по повод свободата: кое, ако не свободата, дава равни права да се канидатства в университет и за завършили гимназия, и за тохаджии ( шивачи и готвачи)?

    • Госпожо Кънчева ,съгласна съм с Вас ,че по наше време ,учебната система беше на ниво ,НО да се разберем,беше ПО ОНОВА време.Времената се менят и трябва да се променя и системата на обучение.Нека отговорните личности да се поучат и постараят да вземат положителният опит и да го внедрят и в България.На мен ми хареса много писмото.Но при нас ще е много важно да се превъзпитат и родителите в България.

    • Госпожо, с целия си житейски и професионален опит не успяхте да си изберете даже подходящи за тезата си примери. Напълно нормално е да ви “държи влага” наученото в България, все пак сте прекарали младините си в България и там сте били образовани. Нямаше да е нормално да не помните основните блокове, както сама се изразявате. За примерите ви, нито един от изброените светила не е бил особено блестящ ученик, нито даже стандартен продукт на учебна система. Може би най-стандартният е бил Луи Пастьор, който все пак е ходил на училище, но не е бил особено добър ученик, без отявлен интерес към науките. Менделеев е от огромно семейство, даже историците не са сигурни колко точно деца са били – но над 11! Бащата е бил свещеник, майката подтиква Менделеев към висше образование. Той самият до 13 годишен не е ходил на училище, което не значи че е бил неграмотен и започва училище след смъртта на баща си. Да не говорим, че по – късно се развежда и жени отново, за времето си голям бунтар. Даже това е повод да не го приемат в Руската академия на науките. За Айнщайн е пословично, че не е бил добър ученик и е напуснал училище рано….. в общи линии, всичките ви примери са примери за идеално постигане на добри резултати извън и въпреки съществуващатс система 🙂 колко са уважавали учителите си е друг въпрос, но пак с доста основателни съмнения – все пак и тримата са правили разработки срещу официалните постановки в науката към тогавашния момент.

  13. Таня.Аз ,също съм много възмутена от новостите с извинителните бележки.
    Значи,аз като отговорен родител нямам право да преценя и да оставя в къщи детето си,а в същото време,то стои в училище 2-3часа,без ангажименти,защото липсват 2-3 учители,понякога мокра до кости от проливния дъжд,който не е изчакала да превали,за да не закъснее за час.
    За самият процес на обучение не ми се коментира!Няма творчество,няма собствено мнение!Вяло,скучно,някак си между другото,особено,ако детето ти не е избрало елитно училище.
    Сексуалното възпитание е проблем на много хора,особено,ако някой се определя като с различна сексуална ориентация.
    Сексуалното възпотание е необходимо да започне много по-рано от училищна възраст.Детето започва да опознава тялото си и своето аз много по- рано!

  14. Аз живея в Канада .Децата ми завършиха тук образованието си. Много съм горда от този факт ,че всичко което са постигнали е не само заслуга на нас родителите,а на учителите,който са в училище да ги научат на това което трябва.Дъщеря ми учи в България до 7клас,но ходеше на училище без желание и то заради класната си ….защото там оценките се пишат по симпатия….не искам дори да си спомням ….но тази женица(класната) осакати детето ми….дъщеря ми не можеше да повярва,че е трябвало да слуша обидите на учителката колко били глупави учениците и.Не съм само аз тази майка която е била недоволна от учителката.жалко ,че системата нещо куца….

  15. само ЗАВИСТА ще отхвърли доброто, хората на запад не страдат от малоценост, ”дали ще подхожда цветовете на роклята ми и обувките, да ли има университетско образование, и т.н……, те са ЕСТЕСТВЕНИ , А ТОВА Е НАЙ ВАЖНО В ЖИВОТА НА ЧОВЕК ДА УСПЕЕ ,ДА БЪДЕ ТАКЪВ КАКЪВ ТО Е !!!!

  16. Хахах, и Ганьо веднага си изока цялата култура с “гладни висшисти” и “неограниченото българско съзнание”, които две са взаимно отхвърлящи се, щото ако не беше в рамка главата, можеше и да се проумее, че някъде там по света за висшистите има поле за развитие.
    Прост комунистически строй!

  17. Олигофренска система. Само вижте ако някой е неграмотен в ДЕСЕТИ КЛАС !!! държи поправителен в 11-ти !!! Напушва ме смях!! Хора, ктде ви е акъла? Тази система възпитава абсолютни инвалиди. Да, за всеки един отбтях ще има място под слънцето, но това са хора, които ще викат електротехник за 80 долара на час да им смени крушката. Да не говорим за свещите на колата…. Абсолютни тъпаци. Дерзайте, канадци, неслучайно на българското дете са му признали 10-ти клас само като са му погледнали учебника. После ншите деца като ги приемат със стипендии във всички реномирани колежи и печелят златни медали на международни оломпиади, знайте, че не са получили образованието си в Канада, а в България.

    • Ти като не викаш техник за по 80 долара на час да не си прокопсал. А доколкото образованието в България, май нямаш досег до него. Аз все още съм в “образователната ни система” (силно казано). Ако мислиш, че то е ефикасно пак си помисли. В България остават “кифли” и “батки”, които не могат да си напишат имената без грешка, и които някой ден ще определят пенсията ти, здравеопазването и т.н. А за тези деца, за които говориш, те са достатъчно интелигентни, за да видят колко пропаднала е почти всяка система в България да не кажем всяка. Така че преди да оплюваш си помисли канадците къде са и ние до къде сме я докарали.

  18. Малко исторически справки: Образователната ни система през 19век (и по-рано) е породила всеобщия устрем на народностно оживление към и за “добро и възвишено” прераствайки в т.н. “Възраждане” в най-богатата провинция по онова време, но чрез “Даскали” – високо квалифицирани в най-престижните учебни средища из тогавашна чужбина, владеещи по няколко езика, въпреки отсъствието на “държава” до 1878год. Резултатът в следващите няколко, че и повече десетилетия какъв е!?… И в съпоставка сега в 3-то хилядолетие, в 21век – имаме държава, имаме все още и добри даскали, но изключително много “профанизирани, безотговорни и чалгализирани” родители, незаинтересовани и немотивирани ученици, поради липсата на национална доктрина, морал, цел и прочее и към това трябва още да добавим, че половината “наши” ученици едва завършват 4-5-6 клас! Те също са наши. Съвсем скоро ще останем само с няколко “бутикови” училища с префърцунени родители, деца и може би и такива учители. Моля, къде живеете, в кой свят сте? Огледайте се наоколо, през улицата, в съседния квартал, в обезлюдяващия се град или село! През изминалата 2016 имаме едва 60хиляди новородени, а през 53год. 183хиляди, без анализ за принадлежност. И какъв принос има всеки един от нас за преодоляване на тази безумна ситуация в обществото, респ. в системата на образованието. Колко от нас имат преки и редовни контакти с “онези” – “призваните” да обучават бъдещото поколение в “правилната посока”. Та нали и те самите са родители!
    Ябанджиите са си направили, каквото им е било необходимо. Защо тук няма подобно – има много и то основателни причини!
    Хубаво е, разбира се да се гледат добрите практики по света, да се правят обективни анализи и преценки, но още по-хубаво би било, те – да се претворят в ДЕЛА най-вече чрез личен пример и загриженост, не само за себе си, но и за всички (сънародници) с които ни е определено да живеем по тези земи. Необходими са решителни общонационални действия на всеки от нас, а не многолики увъртания и зариване на главата в пясъка с тайната надежда на шопа, че “ако една работа е спешна легам да спим …”! Обективна и трезва преценка и съпричастност с дела.
    Нека всеки прехласнат от иностранните добродетели – канадски, американски, руски, арабски, азиатски и пр. да натрупа нужния опит, да се завърне възможно най-скоро и да претвори тези прекрасни придобивки на родна почва, с нашия си “мат’риал” на ползу роду, както през 19век!
    И с пожелание за по-успешни времена един цитат от Конфуций:
    “който мисли 1год. напред – сее жито,
    който мисли 10год. напред – сади дървета,
    а който мисли 100год. напред – възпитава хора”
    и още
    “онзи, който може да разбере, да отгатне идващия проблем е безспорно умен, а онзи който няма да допусне ситуация за идването му е … мъдър”
    Така че дерзайте повече с плам и бъдете активни участници в изграждането на своето/общото щастие, дарявайте повече усмивки и бъдете откровени! Питайте и се усъвършенствувайте в доброто! Бъдете свободни и създавайте свободни и творчески индивидуалности по свой или жадуван образ и подобие!
    Нека е честита всяка добра идея!

    • Великолепен коментар, г-н Pendev! Аз съм учителка (вече пенсионерка), животът ми така протече, че имах възможността да видя на живо и американската и немската образователни системи. И в двете има доста полезни неща, които бихме могли да присадим на българска почва и които биха били от полза и за нашите деца, но… кой министър би си направил тоя труд?! Кога би събрал учители, автори на учебници и учебни програми, та да седнат и помислят кое и как да подобрят?! Или да инициира всенародно обсъждане на нещата, които учат днес децата ни?! Кога някой министър би попитал родителите – онези, грамотните и загрижените, дето зубрят безумни уроци, заедно с децата си, как я виждат тая работа с уроците на децата си?!

      От съвсем личен опит го казвам – три години преподавам в къщи това, дето внукът трябва да го научи в училище. Няма ден, в който да не псувам глупостите, които е принудено да учи детето! Безумните текстове по литература, препускането през правилата за правопис и правоговор, които никога не се усвояват, просто защото часовете за това са твърде малко. А поглеждал ли е някой налудничавите текстове в учебниците по “Човекът и обществото” и “Човекът и природата”?! Казвам го като възрастен човек – чета и вия от безсилие, иде ми да ида и да намеря авторите на тези скудоумни текстове и лично да им счупя главите! До един момент си събирах образци на пълни безумия от учебниците, после се отказах, твърде много са! Питала съм се хиляди пъти – защо родителите не реагират, защо учителите не реагират?! Нима не виждат какво са принудени да учат децата? Нима на учителите им е все едно какви глупости преподават години наред? Явно, да. Не знам какви комисии в МОН приемат тези учебници на тези велики авторски колективи, но тези т.нар. учебници са срам за България.

      Изобщо няма да се спирам на методика на работа с деца. Смаяна съм как учители (и родители в същото време) нямат нито подход, нито представа изобщо как да работят с деца. Факт, че децата от класа на внук ми едва в трети клас си понаучиха имената. Какъв клас, каква екипна работа, какви пет лева…

      Не съм от хората, които въздишат по миналото. Но това настояще тук е страшно именно с бездуховността си, липсата на желание за напредък и промяна към по-добро.

  19. А кога ще са научи нашенецО, кога иде да мие чинии или каквото и да е в чужбина, да спре да плюва по корените ни, независимо дали има или няма гнило в тях понякога. И другата страна – кога ще спре да се прехласва като роб пред “чуждото”. Толкова ли е трудно да не се залита в тези крайности от простотия. Вашите родители, вие самите и вашите приятели- къде са учили. На луната ? Това не е стил бай Ганьо- този манталитет на родооплюването е дори по- зле.

    • Да си беше написал именцето поне ,та да мога по-лично да те критикувам.Вникни в написаното ,ако можеш ,и разбери ,че не е чуждопоклонничество ,а възхищение от прогресивното обучение ,което е МНООООГО различно от това в Бългатия.И не е оплюване на нашенската образователна система ,а на сегашната образователна система ,Защото преди 30 години беше МНОООГо различно .С така наречената ,,демокрация,, осакатиха всичко ,образование и възпитание.БайГаньовско е Вашето писание по-горе.

  20. Прекрасна история. Успех на Вас и семейството Ви!

    А за злите коментари, нямам думи. Завистта не е наупскала българските земи. Никога. 🙂

  21. Канадската образователна система,вероятно е много добра,но кой я направи такава?Предполагам-“мрънкащи,недоволстващи по интернет и на чашка хора,неуважаващи себе се и рода си.”Прочетохме много за обучението на потомството ви в ЧУЖБИНА.Харесвайте чуждото, учете се от него,но уважавайте себе си и вместо да бягате направете нещо тук.От празни приказки и хвалебствия никой няма нужда.

  22. Само като прочетох писанията на авторката, че при разглеждане на дадено литературно произведение въпроси като – Какво е искал да каже авторът? и Какво мислиш ти? са немислими, означава тотално ограничаване на собственото мислене и налагане на една определена версия за заучаване. Това е много, много лош знак. Колкото до административния ред в канадските училища има какво да се поучим от тях. За съжаление нашата перфектна учебна система в последните 20 – 25 години тотално деградира копирайки чужди и пошли системи на образование. Учебният материал е поднесен по такъв неясен и объркан начин, че голям човек не може да разбере какво искат да кажат, камо ли дете. Останаха тук таме слава Богу, училища, които дават фундаментални знания или училища с ентусиасти учители, които правят децата ни шампиони

    • Bibi, То е добре човек като коментира първо да чете, цитирам : “Теди ми разказа, че няма изпълнения “какво е искал да каже авторът”. Има “какво мислиш ти” ….
      Тоест, НЯМА въпроси “Какво мисли автора” а ” КАКВО МИСЛИШ ТИ”. Така че, “неограниченото” ви и “свободно” мислене е химера 🙂 Успех!

  23. Несъмнено Канада има какво да покаже в областта на образованието и предоставя големи възможности ако си амбициозен и знаеш какво искаш. Училищата имат наистина добра материална база. Това може да го потвърди всеки редовен данъкоплатец. Като свалим розовите очила колко деца в пубертета имат амбиции и знаят какво искат? Цялата състема в средното училище е базирана на естественият отбор. Възможноста да избираш предмети и всички тези адвайзори по професионална ориентация изглеждат фантастично.
    Дъщеря ми беше решила да учи арт (било заради приятели, било заради учителката си по арт или просто тинейджърска приумица) и с професонална помощ си избра подходща програма. В резултат вече в университет не можеше да запише избраната специалност, защото нямала “тази” математика нищо, че имаше по-висока от колежа. Слава богу успя да я запише “паралелно” и си доучваше на “стари години”. Тук системата на избираеми предмети оставя много подводни камъни.
    В колежа който е следаващото ниво ти обясняват, че в средното училище на нищо не са те научили и ако искаш универитет трябва да учиш здраво. В университета първият семестър е ревизия с цел да се попълнят пропуските от колежа и средното образование. Твърде много са отказалите се първата година и в университет, и в колеж.
    Процентът на ” drop out “- отпандналите от средното училище е обезпокоителен, за сметка на това процентът на постъпилите в университет не впечатлява с нищо. Няма страшно – висшето образование не е самоцел! Затова пък процента на постъпилите от частните училища е, а те не се отличават с особен либерализъм. Самите ученици говорят за средното (обществено) училище като “relax”.
    За Онтарио не знам но процента на функционалната неграмотност в Квебек е малко над 20%.
    Механичното копиране на чуждия опит като правило не носи нищо добро. Нека си спомним пословицата за жабата и вола. Важно е всяка държава да може да извлече максимума от неините традиции, опит, особенности, възможности и да се учи от чуждият опит и провали. Предизвикателствата на времето не са малко.
    В този смисъл опита на Израел за България е далеч по-близък отколкото този на далечна Канада…

  24. Останах с впечатлението, че искате да кажете, че в Канада образованието и условията за живот са по-добри от тези в България? Айде бе! Не вервам!
    То не беше фукане, не бяха чудесии… Бай Ганьо в чужбина, баце!

    Поздрави,
    от бъдещ учител в БЪЛГАРИЯ!

  25. 14 годишно момиче е жертва на сексуално насилие от страна на две ислямски маймуни
    От училището са убеждавали майката да влезе в положението на насилниците,защото това били ”културни особености” и момичетата в Канада били виновни,защото обличали дрехи,които създавали ”културно напрежение”
    https://vladtepesblog.com/2017/01/20/canada-14-year-old-girl-sexually-assaulted-by-muslim-migrant-school-asks-her-to-consider-the-situation-from-his-point-of-view/

Добави коментар