Възпитава ли училището?

0

Дарина Рангелова, написала супер популярния текст Едно българче в една обикновена канадска гимназия днес е в Майко Мила! с още един текст за училището. Грозната случка от едно българско училище, в което учителка накара първокласници да стоят прави и с вдигнати ръце, а после да ú целуват ръка, е накарала Дарина да разсъждава върху твърдението на много българи, че училището не възпитава и че възпитанието е за у дома! Дали това е така и как канадското училище е повлияло положително върху възпитанието на нейния син, ще разберете от този текст сега!

******************************

Хиляди пъти съм попадала на мнения, че на училището не му е работа да възпитава. Децата са там да учат. Възпитанието вкъщи. Това, разбира се, от родители в България.

Искрено се ядосвам и съм наясно, че няма как да обориш тези родители, защото не искат да чуят чуждо мнение.

Особено след поредната случка в българско училище. Тази случка, за която всички сте чули. Учителка наказала първокласници да се изправят и за стоят с вдигнати ръце, после да клечат и накрая да ú целуват ръка. Самата случка не ме шокира особено. Защото знам, че насилие под най-различни форми, от учители над ученици, се случва непрекъснато в България. А и не само в България – случва се навсякъде по света. Ключовата дума обаче е „случва“, а не е норма.

Това, което ме шокира от последвалите дискусии, са реакциите на хора (предполагам, че голяма част са родители) и реакцията на отговорните органи или липсата на такава (или поне това, което беше представено от журналистите).

Значи, много хора в дискусиите, които проследих, се изказаха, че нищо кой знае не е станало. И любимото ми – как и те били наказвани, пък виж, станали хора! Отново се вижда огромният праг на търпимост към агресията в България. И то към собствените ни деца. Просто невероятно!

Оправданията, че това били неуспешни ролеви игри, ще ги подмина. Просто са нелепи. От журналистите след разразяването на скандала разбрах, че скоро ще решат (не знам кой) какво ще е наказанието за тази учителка.

Което значи, че нямат представа какво да правят. Аз ще им кажа – тези педагози трябва да бъдат съдени и завинаги да им се отнеме правото да работят с деца. Подозирам, че просто ще ги уволнят и ще си намерят работа в друго училище. Обаче мина повече от месец и няма никаква информация от нито една медия какви мерки и санкции са предприети. Както винаги, вече не е интересно.

Та, сега на въпроса – възпитава ли училището? И то след като има ролеви игри за определяне на това кой е послушен и кой – не? Самият факт, че се използва думата “послушен”, е доста показателен.

Да, българското училище възпитава децата да бъдат послушни. Толкоз.

И канадското училище възпитава. Възпитава в емпатия, респект, добро поведение, взаимопомощ. И има занимания специално в тази насока. Постоянно.

В имейлите, които получавам веднъж седмично от учителката, задължително е описано какво са правили за добри маниери или за помощ на другарче и т.н. Съвсем целенасочено се работи по този въпрос.

Когато отидох на родителска среща с учителката на Тони, веднага започнах с това, че знам че той е по-агресивен и т.н. Учителката ме гледаше учудено и каза, че няма такова нещо. Каза, че е много мил и възпитан! Понякога ставал раздразнителен и изнервен и тогава имал нужда да я гушне! Имали много добра връзка помежду си!

Нали се сещате, че мигах известно време. Просто защото знам какво е 2-ри клас в България и никога не ми беше хрумвало, че може да има и човешко отношение към дете с проблем. Всъщност, отдавна знам, но не спирам да се изненадвам, че индивидуалноста и темперамента на детето тук имат значение. Никой не иска да ги направи по калъп.

Мисля си, че ако Тони беше в България, не само никой нямаше да го гушне, когато стане раздразнителен, но и щеше да понася наказание след наказание. Тук лека-полека го насочват как да се владее, кое е добро и лошо, и така достигнахме до момента, когато той сам е поискал да помага на други деца. Поискал е сам да бъде bus boy! Да води по-малко дете до автобуса му. Той е решил да се грижи за някого… Ето, че училището играе огромна роля във възпитанието.

Веднъж се върна от училище и каза, че не иска да е bully. Не ми стана ясно защо беше взел това решение, дотогава си беше точно такъв, но е факт, че вече не се смята за такъв и не съм имала оплаквания. Вкъщи непрекъснато сме говорили на тази тема, но мисля, че заслугата е на училището. Защото там Тони видя и изпита какво е да си bully. Така са го наричали децата и не са искали да играят с него. И надявам се е разбрал, какво е да си жертва на bully.

И сега, във втори клас, макар да играе по-грубо, знае докъде е границата. Тони никога не е ставал свидетел на агресия в семейството, за да се държи агресивно – мантрата, която се пее в България “Ами то от родителите гледа!”

Но ето че го правеше. . Имаме някакви подозрения за причините – те не са защото е виждал такова поведение, а защитна реакция, защото не може (или не иска) да изрази притесненията си и никой не го разбира.

И с всяка година виждам как той започва да овладява емоциите си, благодарение на училището. Още нещо, с което училището смятам че участва във възпитанието, е спортът. Освен редовните занимания по “физическо” в салона или навън, има зимни и пролетни спортни дейности.

И те не са по желание! Провеждат се в учебно време. Първо има занимания по ски. После имат посещения на кърлинг, хокей, йога, плуване. Занманията зависят от възрастта, разбира се – точно тези спортове ще практикува Тони тази година и с няколко посещения, естествено, нищо няма да стане, но това не е и целта.

Целта е запознаване с различни спортове. Нали се сещате, че няма да го заведа да пробва кърлинг или най- малкото няма да мога да го заведа да опита всички спортове, които се предлагат в нашия град. Но ако след тези посещения ми каже, че му харесва кърлинг или друго, и иска да тренира, защо не? Спортът, под най-различни форми, е изключително застъпен в канадското училище и да, аз смятам, че той също е част от възпитанието.

Водила съм разговори с разни хора, които ми обясняват, че канадците просто са лицемерни.

А пък българите си казвали всичко така, както си е!

Ами… въпрос на възпитание… и на училище.

Facebook коментари

Добави коментар