Казват, че всичко се променя, когато се появят децата, и в това има много истина. Но за някои от тези промени рядко се говори откровено, а едно от нещата, за които никой не говори, е как изглежда излизането на вечеря, след като вече имаш дете.

Когато се появи детето, романтичната вечеря с партньора се превръща в мимолетно и често – катастрофално събитие, което, ако не друго, поне ще ви подготви за Свети Валентин – той също няма да е такъв, какъвто е бил преди!

Откакто не сте само двама, вечерята с любимия човек вече не е романтично преживяване, а по-скоро е момент на радост заради възможността да прекарате малко време сами – без детето да ви дърпа за крачола, да крещи за таблета или да спори дали ще яде месо!

Ето какво се случва с излизането на вечеря, преди и след като в живота ви се е появило детето:

Кога излизахте на вечеря сами?

Когато нямахте дете: Всяка вечер!

Когато вече имате дете: МОЖЕ БИ веднъж в месеца (щастливци!!)

Как се подготвяхте?

Когато нямахте дете: Спокойно – все пак, имате цялото време на света! С гладко обръснати крака, съвършен тоалет, който си отива със съответните бижута, токчета и перфектен грим. Оправяте се без да бързате и пак ви остават 10 минути за глътка вино, преди да тръгнете.

Когато вече имате дете: Оправяте се в промеждутъка между вечерята на по-малкото дете и времето за къпане. Всъщност, къпете се с по-голямото, за да спестите време. Единият крак остава необръснат. Не можете да си намерите бижутата, допускате, че детето ги е изяло. Детето започва да ви пита: „Защо ставаш хубава, мамо?“ и защо не си обличате пижамата.

Понеже вече му се спи, започва часът на Мунчо, когато децата стават нервни от умора, но не заспиват. Опитвате се да си сложите грим набързо, преди детето да е докопало червилото и да го е изяло. Не можете да си сложите руж, защото детето е откраднало четката и заедно с котката я търкалят под дивана. Не сте сигурна дали дрехите ви са подходящи, но нямате време да се преобличате. Опитвате се небрежно да целунете детето за лека нощ, без да се издавате, че няма да си лягате веднага, и се измъквате като крадец на пръсти, докато баба или бавачката му чете приказка.

Къде излизахте?

Когато нямахте дете: Къде ни се ходи? Имам чувството, че сме ходили навсякъде вече! Тук не ми се ходи, там ходихме вчера…Не ми се яде китайско, какво ще кажеш за индийски ресторант? А да, ходихме на индийски ресторант миналата седмица. Ох, не знам! Отбивам колата, докато реши къде искаме да вечеряме! Ще ми се по-често да отваряха нови ресторанти!

Когато вече имате дете: Знаете съвсем точно къде искате да отидете, защото предварително сте направили списък с ресторантите, които трябва да посетите, и сте си направили резервация отдавна. Прегледали сте менюто преди няколко дни и вече сте си избрали какво ще поръчате.

Какво се случваше по време на вечерята?

Когато нямахте дете: Поръчвате питие, после храна, след което се храните на спокойствие. Какво ще правите по-късно? Чудите се в кой бар да приключите вечерта – къде ходят всички днес?

Когато вече имате дете: Прекарвате два часа на масата в стратегически кроежи как да накарате детето да пишка и ака в тоалетната. Единият от двамата се напива безпаметно, докато другият го наблюдава с комбинация от леко отвращение и завист.

Говорите си мръснишки как после ще правите секс в колата, като разхайтените тийнейджъри, които сте били някога…. но след това се сещате, че усилията да разкачите детското столче не си заслужават. А и си давате сметка, че това, което е падало от устата и ръката на детето под седалката, сигурно е адски гнусно, затова вместо секс на задната седалка, след вечеря минавате през денонощния и пазарувате.

Или….

Преяждате с пица, бургери и сладко, защото детето не е там да ви съди и да ви казва обвинително, че на него не му разрешвате, а вие плюскате като свине. Завършвате вечерта в тоалетната с диария.

Или….

Впускате се в планове за пътуване и почивка, за която знаете, че никога няма да се случи, и после се прибирате у дома и правите любов на фона на хавайски фолклорни песни като утешение. (Не? Само ние ли го правим?)

Или….

Отивате на вечеря, след това на кино, като млада влюбена двойка, после се прибирате у дома, където детето спи спокойно в леглото си, и се радвате на компанията на любимия човек.

Макар и рядко, и това понякога се случва. Ето това е перфектното излизане на среща, когато вече имате дете!

Какво се случваше след вечеря?

Когато нямахте дете: Безгрижно отивате на бар. Обръщате чаши и шотове и се раздавате на дансинга до зори. След третия бар се довлачвате вкъщи навреме за сутрешното кафе.

Когато вече имате дете: На средата на пътя към първия бар започвате да се чудите как ли е детето. Обмисляте дали не е по-добре да се приберете, защото вече става късно (часовника зловещо показва 22 часа!).

Кога се прибирахте?

Когато нямахте дете: Прибирате се към 3-4 сутринта, след като всички възможни заведения са затворили и сте грабнали по един дюнер по пътя. Мятате се върху леглото, дори не си сваляте грима, и изпадате в блажена нарколепсия за денонощие.

Когато вече имате дете: Прибирате се преди полунощ, а ви се струва, че сте остъствали няколко десетилетия. Няма значение дали детето вече е заспало. Промушвате се в леглото и тъкмо да заспите, хлапето се покатерва на спалнята до вас и пита къде сте ходили, с кого, защо, какво сте правили, динозаврите от какво са умрели, може ли за закуска да яде пица, от какво е направен снегът и така нататък. Гушкате го, хем за да млъкне, хем защото ви е липсвало.

Как беше следващият ден?

Когато нямахте дете: Проспивате един ден и се будите на следващия, точно навреме за някой интересен филм по телевизията. Пльосвате се на дивана пред телевизора с купа пуканки, зрънчо, бира или вино. Поръчвате си пица!

Когато вече имате дете: Сепвате се рано в съня си, чувствате се все едно ви е бутнал автобус. Уж сте пили само няколко питиета и сте си легнали в 12:30 – тогава защо се чувствате като парцал? Можете ли да останете в леглото цял ден? Уви, не – детето е на тренировка по баскетбол от 8 сутринта.

А сега да видим какво правят родителите, които са оставили някъде детето, но НЕ излизат на вечеря:

Вместо вечеря, отивате до голям магазин и купувате дрехи за училище за детето. И двамата сте наясно колко патетично е това…

Ентусиазирано си организирате филмов маратон с любим сериал, а 10 минути по-късно заспивате на дивана и стреснато се събуждате от телефона – обажда се бавачката, която която ви звъни, за да си приберете детето най-накрая!

Обикаляте центъра няколко пъти с колата, защото не можете да решите къде да вечеряте, изгубвате си вечерта и накрая си взимате по един дюнер, паркирате пред дома си и докато го ядете, обсъждате оценките на детето в училище.

Отивате до голям хипермаркет или магазин, който работи до късно, и пазарувате няколко бали тоалетна хартия, мокри кърпички, корнфлейкс и изобщо от всичко, което винаги свършва бързо у вас.

Отваряте някой сайт за имоти и мечтаете заедно за къщата, която не можете да си позволите, защото сте си позволили дете, след което оплювате хората, които някой ден ще живеят там. Можете спокойно да ги наречете хипстъри – никой няма да се обиди!

Тръгвате си по средата на кино прожекцията преди вечерята, защото бавачката не си вдига телефона и сте 90% сигурни, че детето ви е отвлечено или е успяло да запали къщата, заедно с бавачката вътре.

Вместо вечеря, отивате заедно на родителската среща. Това вероятно е най-патетичното ви излизане сами. На връщане си купувате дюнер за вечеря.

Излизате заедно с други родители и прекарвате вечерта в оплакване от децата…

Ако като родител сте преживявали някоя от тези срещи, не се чувствайте зле от това. Не че искрата си е отишла и не че партньорът ви обича по-малко.

Просто това е да си родител. Да си пораснал!

Радвайте на времето, когато сте сами заедно, смейте се, обичайте се. И някой ден, когато детето се изнесе на квартира, за да учи в университет в друг град, пак ще правите секс на задната седалка на колата (или в новата ви кола) без да се налага да местите детско столче или да чистите под седалките.

А дотогава не забравяйте да гледате позитивно: понякога и 20-минутно шофиране със заспало в столчето за кола дете може да се брои за нещо като романтична среща!

Добави коментар