Без болки и контракции, но с 8 см разкритие

1
Freepik

Понякога съвсем неочаквано, ей тъй, докато се готвим да си лягаме, започваме да раждаме. Е, обикновено някак се досещаме, най-малко по настоятелната болка и зачестяващите контракции. Но Росица Атанасова ни изпрати своята история, в която разказва как тя дори не е разбрала, че има цели осем сантиметра разкритие и бебето ѝ вече е съвсем готово да излиза, и направо ни скри шапките. Много се смяхме на неин гръб и решихме да я споделим с вас, а вие не се колебайте да ни изпратите своя забавен разказ от родилното на maikomilabg@gmail.com.

******

Терминът ми беше на 16 октомври. Август месец е, всичко върви нормално и решаваме, че все още имаме време да направим едно непланирано море. Направихме консултация с лекарката ми и тя каза, че не вижда причина да не отида, само че да стоя основно на сянка под чадъра. Като съобщихме на нашите, майка ми щеше да се гътне от притеснение, обяви ме за луда, а зетя направо щеше да го застреля, че ми се води по акъла. Та, докато се организираме, беше станало края на август и аз бях почти в средата на осмия месец. Морето в крайна сметка мина съвсем спокойно. Прибрахме се по живо, по здраво и си зачаках термина.

На 26. септември, за зла участ, мен ме хваща зверски вирус с повръщане. Следват прегледи, диета и постоянно наблюдение от лекар. На следващия ден аз вече съм добре, повръщането е овладяно и съответно зарязвам диетата и започвам да си похапвам, защото съм мнооого гладна. Да не взема да заслабна случайно… Иииии още недовършила хапването… повръщането се завръща с пълна сила и в пълния си блясък. Звъня на лекарката и тя ме навира в най-тъмното място на кучето. Защо не съм удържала още малко? Срещаме се, бие ми инжекция деган и се прибирам.

Настава вечер и нещо ми примокря,но съвсем малко като количество и аз си викам, че от това повръщане и напъване вече се и изпускам. Сменям гащи и превръзки, но течът не спира. Аз обаче си трая и не предприемам нищо. Първо има още 20 дена до термина, второ нямам никакви болки и контракции, трето въпросният теч беше доста неопределен – по малко и през известен период от време. Пък аз си очаквам като по филмите да ми изтекат водите – да са много и наведнъж. След като обаче ми свършиха сухите гащи, аз решавам да си призная какво ми е положението. И майка ми щеше да ме застреля, защото съм си мълчала и даже се приготвям да си лягам. Обявиха ме за луда и ме накараха да звънна на лекарката. Жената като чу и каза веднагически да тръгвам с чантичка на рамо към АГ то, и като стигна там акушерката да ме прегледа и да се чуем.

Взех си един душ, приведох се в приличен вид и тръгнахме. Бъдещият татко вече беше взел-дал – прежълтял, не знае къде се намира и не знам как въобще ни закара до болницата. На входа ни посреща акушерката, вече предупредена от лекарката, а аз лягам и вирвам краката за преглед.

Картинката е следната: аз – легнала и разкекерчена, а срещу ми акушерката, въоръжена с GSM и диктуваща на лекарката какво вижда и какво е положението. Като си мисля аз, че ще ме върнат вкъщи, защото нямам ниииикакви болки и контракции. И това, което чувам от разговора им, е че моята лекарка трябва ВЕДНАГА ДА ДОЙДЕ, защото съм с 8 (осем!) см. разкритие. И че до един час ще съм родила. От току-що чутото аз съм в тотален шок, че всичко се развива с такива темпове. В същото време си казвам, че поне всичко ще свърши доста бързо. Беше около 00:00 часа и си викам и на х*й да ме въртят един час, все ще го избутам. Има жени – по два дена раждат…

Слушат тонове, правят ми клизма, лекраката пристига – само където не ме убива с поглед защо не съм се обадила по-рано, и се качваме в предродилна. Оказва се, че от напъните при повръщането, мехурът ми се е пукнал, но някъде отгоре, и аз като се поразмърдам, потича по малко.

Чувствам се страхотно до момента, в който ме включват на система. Адът беше на земята, но там в предродилна зала. Болките бяха страшни и вече си имах и контракции, както си се полага, в главата ми се върти само едно нещо: един час, един час и всичко свършва…

Да, ама не – от осем см. разкритие не мръднах цели четири часа. В 04:00 часа сутринта вече бях сменила 100 пози и установих, че най-малко ме боли лееекинко приседнала на ръба на леглото. Тъкмо се настаних и влиза лекарката и крещи: „Не стой така, че му седиш на главата!“. Скара ми се и пак отиде в родилна зала при акушерката. Седят и си говорят, от време на време ме преглеждат, а аз вече две не виждам. И токова много ме боли, че не мисля трезво. Застанала на вратата с единия крак в предродилна и с другия крак в родилна, седя и ги уговарям, че не мога повече и трябва да го родя вече туй бебе. И двете вече се смеят с глас на мен и молбите ми, и ми казват като бързаш много клякай ей там и почвай да се напъваш, все едно ще ходиш по голяма нужда. Докато го изрекат и аз вече бях приклекнала и напъвах. И на трети – четвърти напън така се напънах, че не можах да се отпъна… Усетих как нещо се разшири там долу и така си остана.

Казах им че нещо стана и май съм готова, и хайде на магарето. Оттам беше лесно. Три пъти напънах и лекарката ми вика „ако сега се пресегнеш, ще можеш да му пипнеш косичката“. Нищо не искам да пипам, давай да излиза вече!

След минута вече държеше в ръцете си едно лилаво нещо с пъпна връв увита три пъти около врата и един път около рамото. Приличаше ми на някой човек на изкуството с артистично преметнат шал около врата. Беше доста грозноват, а те една през друга говорят колко бил хубав. Почувствах се тъпо, защото очевидно не беше много красив и си мислех, че по-добре поне да си мълчат, а не да казват на черното бяло.

Както и да е това си беше моето грозно и сбръчкано човече. После ме закараха в стаята и на сутринта като се огледах и видях другите две бебета, разбрах, че не са се шегували хората с мен. Те, милите, бяха като оцелели след боксов мач,а моето вече се беше поизбистрило и приличаше на ангелче. Та, успокоих се де.

Facebook коментари

1 коментар

  1. Здравейте! Напоследък виждам няколко разказа тук, в които се описва как жените си взимат душ след като са им изтекли водите. На мен са ми казвали, че това не трябва да се прави, защото увеличава шансовете за инфекция. Чудя се, разбира се след консултация с по-комптетентни лица (лекари/акушери), дали не не трябва да се обръща внимание на такива неща в коментарите или по друг начин….

Добави коментар