Бебето беше в ръцете ми, когато той ме удари!

4

Ева* е жертва на домашно насилие. Една от многото такива и една от по-малкото, които са се спасили. Домашното насилие е ужасяващ, масов проблем, за който се говори малко и често – по неадекватен начин. Често чуваме, че „жените сами са си виновни“ и вероятно предизвикват по някакъв начин агресията. Това схващане е не само грешно, но и вредно – то прави всичко друго, но не и да помага на жените, които снощи са били ударени, блъснати и наругани – без да знаят защо, или пък на тези, които обмислят как да избягат и да се спасят. Често домашното насилие става по-ожесточено след раждането на детето – това е факт, споделен от много жени. Тези жени отчаяно се нуждаят от подкрепа и разбиране – както от родителите и близките си, така и от обществото, за да придобият увереност и да се откъснат от насилника.

В Майко Мила смятаме домашното насилие за отвратително и недопустимо и с този текст искаме да отворим темата за всички, които имат желание да ни пишат и разкажат. Ако сте жертва на домашно насилие, ако сте в ситуация, в която имате нужда от помощ – пишете ни, ние ще ви свържем с хора, които могат да ви подадат ръка. Ще запазим вашата анонимност и достойнство, но ви приканваме да споделите – това е първата крачка към измъкването от тази опасна и унищожителна ситуация. Затова – пишете ни – на мейл maikomilabg@gmail.com или във Фейсбук страницата ни Майко Мила – и ни разкажете.

Да, домашното насилие се случва вкъщи, но дали ще остане там, зависи само от вас – не го крийте и не се срамувайте. Вие не сте виновни!

******************

Трудно ми е да си спомням.

Той беше най-голямата ми любов. В началото нещата между нас бяха нормални и продължиха така, докато забременях. Тогава като че ли усети, че съм уязвима и изведнъж започна да ми посяга. Знам, че за много хора това звучи като парадокс, но впоследствие разбрах, че бременността много често е моментът, в който се отключва агресията у насилника.

За съжаление, имах проблеми в началото на бременността, а той не спираше да ми повтаря:

„Това бебе падне ли… умираш!“.

Но насилието не идва изведнъж, не идва самó. Сега си давам сметка, че той отрано се погрижи да ограничи контактите с приятелките ми. Слeд това изкара семейството ми лошо и ме изолира от него. Ограничи контактите ми изцяло.

Впоследствие разбрах, че така правят насилниците, защото крайната им цел е да се чустваш безсилна. Да не бягаш.

За огромно мое щастие родих… най-прекрасното дете!

Две седмици, след като тя се роди, стоях вкъщи и я кърмех. Не помня каква беше причината, но той ме удари… Толкова силно, че ми разби устата.

По дяволите, тя беше в ръцете ми и той ме удари!

Оттогава започна да ме удря все едно бие мъж. Всеки път приключваше по един и същи начин – аз, в несвяст, паднала на земята, до кошарата на детето, което пищеше от ужас. Не мога да си простя, че я подложих на това!

Така живях 2 години… в безсилие. Никой не можеше да ми помогне. Или поне аз така мислех, защото бях жертва твърде дълго. И, знаете ли, всеки ден, когато излизах с детето, търсех … Търсех поне едно място, на което мога да отида. Да кажа „Спасете ме!“, но нямаше… Звънях на някаква организация веднъж. Не ми вдигнаха.

Не отидох в полицията. Толкова ме беше страх.

Вече знам, че няма защо.

Накрая дойде денят, в който всичко се промени. Не знам откъде намерих сили. След поредния скандал, станах и тръгнах. Уж да разходя детето, за да се успокои.

Тръгнах с най-смелите крачки, с 40 стотинки в джоба и 2 памперса.

И осъзнах, че най-страшното е в главата ми. Осъзнах, че всъщност не му стиска да посегне на семейството ми, както ме заплашваше. ОСЪЗНАХ, ЧЕ СЪМ ПО-СИЛНА, ОТКОЛКОТО СЪМ ОЧАКВАЛА, И МОГА ДА СЕ СПРАВЯ.

Помолих родителите си за помощ, но те не ме приеха.

„Оправяй се“, ми казаха.

Единственият човек, който посмя да ме приюти, беше баба ми. Милата ми баба. Каза ми „Идвай вкъщи. Само обещай, че няма да се върнеш!“.

Веднага след като избягах, той ме намери и се опита да ме върне. Заплашваше ме, причакваше ме пред градината, опита се да ми посегне, но щом заведох дело за развод и издръжка, всичко свърши. Като с магическа пръчка! Стана по-нисък от тревата и оттогава не съм имала проблем. Идва редовно да взима детето и е добър баща.

Сега всичко е зад мен. Мога да отглеждам сама дъщеря си. Работя, успявам. Щастлива съм.

На родителите си простих.

Благодарение на тях, знам точно каква не трябва да бъда в такава ситуация и един ден ако дъщеря ми попадне на насилник, ще получи цялата ми подкрепа, защото това е най-важното за една жертва на насилие –

някой да ѝ подаде ръка.

Щé ми се да помоля всички родители, които четат тази история – не изоставяйте децата си, когато те са жертва на домашно насилие. Подайте им ръка, бъдете до тях, за да се справят, защото изход има, но някой трябва поне мъничко да помогне.

А на вас, момичета, ще кажа – бъдете смели и отговорни. Особено за живота и здравето на децата си! Не позволявайте те да растат по този начин. Нужна е само една крачка, колелото се завърта и всичко започва да идва на мястото си. Без насилие и с любов!

*Името е сменено от съображения за сигурност 

 

Facebook коментари

4 КОМЕНТАРИ

  1. “Не помня каква беше причината, но той ме удари…”
    – причината е, че е насилник. Нищо друго не може да е легитимна причина за насилие – а претекстът е без значение.
    Смущава ме, че и в уводната статия пише, че жени са удряни “без да знаят защо”. Като че ли, ако знаеха защо, удрянето би било оправдано?!
    Това са остатъци от мислене, исторически деформирано, допускащо насилие ‘ако има защо’.
    Ужасявсщо е, че дори текстове против насилието, това мислене прозира.
    Страшно нещо са деформациите на съзнанието, плод на колективна история. Защото са неосъзнати.
    Насилието е недопустимо.
    Никакви причини не го оправдават.

    • Да, права сте. Имахме предвид, че понякога боят се случва без обяснение – с което не казваме, че едно обяснение го оправдава, а просто, че се превръща в механично действие. Но сте права, че звучи тъпо. Оставяме го така обаче, за да може коментарът ви да бъде разбран от читателите.

  2. Не ги разбирам тези родители… Ако дъщеря ми попадне на насилник, на каквато и възраст да е тя, би ми било адски трудно да се сдържа да не го размажа от бой, прегазя с колата, бутна от балкона и други подобни реакции. А съм жена. Просто на толкова много ярост съм способна ако някой посегне на детето ми, че не мога да си представя как майка ще му каже “Оправяй се”. Това боли повече от насилието. Не бих могла да го простя.

Добави коментар